Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/rotaljja/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2854

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/rotaljja/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2858

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/rotaljja/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/output.class.php on line 3708
Rotary Sofia | История на клуба
Rotary Sofia | История на клуба
428
page-template,page-template-full_width,page-template-full_width-php,page,page-id-428,page-parent,everest-forms-no-js,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1300,footer_responsive_adv,hide_top_bar_on_mobile_header,qode-theme-ver-16.7,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.5.2,vc_responsive
 

История на клуба

Ротари клуб – София

Информация и история

Опити за създаване на Ротари клуб в София започват през 1921 г., а най-ранният документ, запазен в България, в който се споменават целите и задачите на Ротари е едно писмо на българина Събо Николов, член на РК Масачузетс, САЩ от 1926 г. След няколко неуспешни опита, към 1932 г. се появява „подходяшият човек на подходящото място“ – това е видния софийски юрист, публицист и политик, д-р Н. П. Николаев. Безспорен е приносът му, заедно с още няколко инициатора – д-р Недков, Петко Бояджиев, инж. Кадийски, журналиста Велико Христов, на чиято неуморна, грижлива и точна дейност се дължи свикването на групата от 16 ентусиасти, които на 22 април 1933 г. подписват протокола за учредяване на първия в България Ротари клуб. Първите събирания стават в „Юнион клуб“, а след това – в хотел „България“. През май 1933 г. се получава телеграмата от европейския комисар на Ротари Интернешънъл, д-р Потар, в която софийските ротарианци биват уведомени, че на 25 същия месец клубът е приет единодушно за член на РИ под №3596. През юни се взима решение за издаване на месечен бюлетин на клуба, като на 1 септември, под редакцията на вдъхновения журналист Болеслав Тахауер излиза първия брой.

На 4 ноември 1933 г. на клуба е връчена официално грамотата за чартирането му.

 

Клубът поддържа тесни връзки в клубове от съседните страни – Белград, Любляна, Загреб, Солун, Атина. Само за три години се осъществяват многобройни взаимни гостувания, с което ротарианците допринасят за преодоляване на изолираността на България след катастрофите от войните. Връх на междуротарианското сътрудничество е подписаното в Загреб през 1937 г. споразумение за създаване на българо-югославски ротариански комитет. За по-малко от пет години четири президента на РИ посещават България. Един от тях – Морис Дюпре, е награден лично от цар Борис ІІІ с висш орден „за заслугите, които има ротарианското движение, за приобщаването на България към света и за нейното стопанско и културно развитие“.

 

Веднага след учредяването започва и нарастването на броя на членовете. През 1936 РК София е уважавана организация, включваща в редиците си цвета на софийските интелектуалци, предприемачи, финансисти, учени. Интересът на обществеността към дейността на ротарианците е необичайно голям. На срещите в клуба присъстват Г. Кьосеиванов, А. Тошев, проф. М. Арнаудов, Ел. Багряна, Д. Габе, Р. Алексиев, Ал. Божинов, Г. Фехер, д-р Б. Вазов, владиката Стефан, Вл. Василев, инж. Сарафов … редовен и специален гост е карикатуристът Ал. Добринов, създал над 40 шаржа на ротарианци, както и един великолепен групов портрет на клуба през 1936 г.

 

Софийският клуб започва работа по създаване на клубове и в други градове на страната – първият е във Варна, през 1935 г. последван от Русе, Бургас, Плевен, Г. Оряховица, Велико Търново, Пловдив. През 1940 г. в страната има 210 ротарианеца, 77 от които в София. Очевидно клубовете са били много активни и успехът на ротарианското движение в България е бил забележителен, защото на 20 февруари 1939 г. секретарят на РИ, Чесли Пери информира президента на РК София, че от 1 юли същата година се създава ротариански дистрикт „България“ (с № 86).

 

Днес клубът поддържа тесни връзки с побратимените клубове в Италия – Ротари клуб Малпенса, във Франция – Ротари клубове Егюи и Сент Жил, в Гържия – Ротари клуб Солун, и в Търция – Ротари клуб Одрин.

Дата на основаване

22 април 1933

Адрес на срещите

Хотел „Даунтаун София“, гр. София, бул. „Васил Левски“ 27A

Срещи на Клуба

всеки понеделник от 12:30

Пишете ни

Ротари Клуб София

„Ротари е организация на бизнесмени и професионалисти, обединени в световен мащаб, които служат в хуманитарната сфера, насърчават високите етични норми във всички професии и спомагат за изграждането на добрата воля и мира по света.”

Основни сфери на фокус

на проектите на Ротари София

През последните години Ротари клуб София има успешно реализиранни проекти в сферата на майчиното и детско здраве и здравеопазване. Проектите се доказват като устойчиви във времето като например програма „Подвижен мамограф“ за осъществяване на профилактичен скининг на рака на млечната жлеза в малки общини и населени места.

40

ГОДИНИ СЛУЖБА

32

АКТИВНИ ЧЛЕНОВЕ

100

ХИЛ. ЛЕВА ПРОЕКТИ

30

ОСЪЩЕСТВЕНИ ПРОЕКТА

Текущи проекти

на Ротари клуб София

Проект за профилактичен скрининг на щитовидна жлеза0%
Проект за намаляване на смъртността по пътищата0%
Създаване на Ротари клуб на Антарктика0%

Авенюта на служба

Паст президенти на клуба

  • Тодор Недков – 1933/34
  • Николай Николаев – 1934/35
  • Любен Божков- 1935/37
  • Александър Кличиян – 1937/38
  • Стойчо Мошанов – 1938/39
  • Владимир Каракашев- 1939/40
  • Димитър Атанасов – 1940/41

  •  Калчо Хинов – 1991/94
  • Димитър Стефанов – 1994/95
  • Асен Ошанов – 1995/96
  • Михаил Кметов – 1996/97
  • Румен Христов – 1997/98
  • Евгений Милчев – 1998/99
  • Трифон Балевски – 1999/2000
  • Людмил Анастасов – 2000/01

  • Николай Болтаджиев – 2001/02
  • Захарий Кръстев – 2002/03
  • Пламен Лазаров – 2003/04
  • Цвятко Кадийски – 2004/05
  • Борислав Михайлов – 2005/06
  • Николай Везенков – 2006/07
  • Иван Попов – 2007/08
  • Галин Перянов – 2008/09

  • Маргарита Златарева – 2009/10
  • Димитър Георгиев – 2010/11
  • Христо Михайловски – 2011/12
  • Цветан Мадански – 2012/13
  • Александър Лазаров – 2013/14
  • Галина Костова – 2014/15
  • Иван Ценов – 2015/16
  • Кирил Кандиларов – 2016/17

  • Илия Илиев – 2017/18
  • Мирослав Цаков – 2018/19
  • Петър Аврамов – 2019/20
  • Николета Андреева – 2020/21
  • Каролина Любомирова – 2021/22
  • Цонка Таушанова – 2022/23
  • Атанас Каймакчиев – 2023/24