РАСТЕ ГОРАТА НА РОТАРИ В ЮЖЕН ПАРК
Във връзка със 120-тата годишнина на Ротари, на 29.4.2025г., по инициатива на „Ротари клуб София 1933“ и със съдействието на Столичната община, ротарианците от няколко софийски клуба засадиха 24 дръвчета в Южния парк. С това бе продължена дългогодишната традиция на клуба да участва активно в озеленяването на София.
Благодарим на всички дарители и участници в събитието!
На 16 май в София се проведе кръгла маса на тема „Здравеопазване и образование: Възможни решения за преодоляване на демографската криза.“
Гост лектори бяха ДГ Христо Михайловски, проф. Хинко Хинков, проф. д-р. Румяна Папанчева, д-р. Стойчо Кацаров, проф. д-р. Каролина Любомирова и д-р. Николай Болтаджиев.
Вчера на гости ни беше Георги Лозанов, медиен експерт и културолог. Той ни изнесе лекция по доста наболели в последно време проблеми, като какво е хибридна война, с какви средства се провежда и каква е целта ѝ, кактои как да различаваме фалшивите новини.
След лекцията имаше и време за въпроси, на които той отговори с охота.
Надяваме се пак да ни гостува, защото със сигурност останаха още много неща, които да сподели с нас.
]]>
В рамките на нашата програма „Историческо наследство“ в Панагюрище беше уредена поредната прожекция на филма „Отскубнати до корен“, посветен на последния предвоенен президент на Ротари клуб София проф. Димитър Атанасов. Преди прожекцията в присъствието на ДГ Христо Михайловски бе положен венец пред паметника на Събо Николов. Филмът предизвика голям интерес в града, поради това, че в него се разказва и за първия българин ротарианец Събо Николов, който е роден в Панагюрище. Освен ротарианците от града, присъстваха и гости от Пирдоп и Карлово, кметът на Панагюрище, много граждани. Кратко представяне направиха продуцентката Тони Бачурова, историкът на Ротари България Цвятко Кадийски (който участва във филма в частта за представянето на ротарианската дейност на Атанасов и Николов), както и президента на РК София Атанас Каймакчиев. Освен това Кадийски съобщи, че е предал за предпечатна подготовка подробната биография на Събо Николов, която ще бъде издадена от РК Панагюрище.
Само три дни по-късно филмът бе представен и в Трявна, по време на връчването на едно дарение от инж. Кадийски за местния исторически музей. Филмът предизвика много голям интерес и присъстващия зам. кмет по културата и образованието г-н Росен Ралев изрази желание да бъде направена още една прожекция по време на летните културни тържества в града. Присъстващата паст президентка на РК Габрово Анна Димитрова се ангажира да организира прожекция и в Габрово.
Ротари клуб София, със съдействието на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) (основен изпълнител) и Национално сдружение на общините в Република България, ще осигури безплатни прегледи за превенция на рака на гърдата в слабонаселени и отдалечени райони. ЦЗПЗ разполага с многофункционален ехографски апарат, подвижен мамограф и специалисти, които да извършат клиничните прегледи. От 2012 г. до 2022 г., благодарение на дарения от редица организации, са проведени прегледи в 64 общини и отдалечени населени места, като са прегледани 18 877 жени и са установени 177 карцинома, 323 аденома и 652 кисти. Целевата сума на кампанията е 20 000 лв., които ще осигурят безплатни профилактични прегледи на около 1500 жени в 5 общини – Хасковска, Кърджалийска, Ямболска, Сливенска и Бургаска. Гарант на кампанията е Милена Попова – президент на Сдружение „Сороптимист Интернешънъл Съюз България“.
За кампанията:
Целта на Ротари клуб София и Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) е да се организират прегледи на място в слабонаселени и отдалечени райони и така да подпомогнат най-уязвимите групи от населението, които поради бедност, отдалеченост и липса на здравна информация практически са лишени от първична профилактика на рака на гърдата – най-честото от всички ракови заболявания при жените. Ранното откриване на заболяването в много голяма степен влияе върху прогнозата и изхода от него.
ЦЗПЗ има значителен опит в организацията на тези прегледи, с подкрепата на Ротари Дистрикт, както и от Ротари клубовете в страната, желание и ентусиазъм за осъществяване на поредната кампания. Центърът разполага с многофункционален ехографски апарат, подвижен мамограф и специалисти, които да извършат клиничните прегледи.
Процеса по създаване на организация за тази инициатива включва осигуряване на помещение, разгласяване за нея сред населението, осигуряване на логистична подкрепа от общинската администрация, ангажиране на специалисти и изготвяне на график за посещенията.
През годините ЦЗПЗ и Ротари Клуб София имат изключително успешни съвместни инициативи в посока превенция рака на гърдата в слабонаселени и отдалечени райони. В началото на всяка година, от 2012 до 2020 година (до ковид кризата), чрез Националното сдружение на общините, ЦЗПЗ се обръща към всички общини, отговарящи на критериите, да заявят участие. Комисия определя списък от общини и график за провеждане на прегледите. Със съдействието на общините се осигуряват подходящи помещения и се съставя предварителен списък на желаещите да преминат профилактични прегледи. Приоритетна целева група са жените между 40 и 65 годишна възраст. Досега са проведени прегледи в 64 общини в отдалечени населени места, като са прегледани общо 18 877 жени и са установени 177 карцинома, 323 аденома и 652 кисти.
Прегледите се извършват от опитни специалисти – диагностици, напълно безплатни за жените и включват клиничен преглед и ехографско изследване. На всяка жена, за която има съмнение за злокачествен процес, се извършва изследване на място с подвижен мамограф. Всички жени, за които има съмнение за карцином, се насочват към специализирани болнични заведения за допълнително уточняване и лечение.
]]>
На 26.03.2024 г. гост-лектор на клуба бе доц. д-р Тодор Чобанов. Той е завършил археология в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава и в настоящия момент. Бивш зам.-министър на културата (2009-2011), бивш зам. кмет в Столична община(2009-2021), носител на различни национални и международни награди. В последните години се занимава с изследване изясняване произхода на „българите преди българите“. Плод на тази му дейност е и последната му книга, която той представи на вниманието на членовете на РК София и гости, а имено, „Произходът на прабългарите“ (Дебатът през ХХI век). За пръв път при такова изследване се използват достиженията на една нова дисциплина – „палеогеномика“. Този термин означава изследване на човешкия геном от древни образци. Това стана възможно след пълното разкриване на човешкия геном в началото на настоящия век, едно велико постижение на съвременната наука. Един факт става категорично ясен – данните получени чрез изследване на древна ДНК и съпоставянето им с тези на съвременни хора в дадени райони са безценен източник на помощ за осмисляне и тълкуване на историята на преселенията на народите, контактите помежду им и изясняване същността на намерените археологически следи. След лекцията последва кратка и интересна дискусия по тази интересна за цялото ни общество тема.
]]>
На 8 ноември 2023г в центъра на София бе открит паметник на юристите, участвали в спасяването на българските евреи. В знак на почит към тези забележителни българи, сред които и десетина ротарианеца-юристи от предвоенните Ротари клубове начело с основателя д-р Н. П. Николаев, Ротари клуб София реши да участва като спомоществовател за изграждането на този чудесен паметник, дело на Константин Ангелов и Станислав Константинов. На откриването присъстваха представители на общината, магистратурата, църквата, посланикът на Израел, както и членове на Ротари клуб София. Бяха отдадени военни почести. Участието ни в този проект бе поредния знак за отбелязване на 90-тата годишнина от основаването на първия в България Ротари клуб.
]]>
По случай 90 години от създаването на Ротари у нас, на 8 ноември. в Националния политехнически музей бе открита изложба „120 години от рождението на инж. Цвятко Кадийски“ – един от петимата първооснователи на Ротари в България. Той е българският инженер, известен с пионерската си работа за въвеждане на напояването чрез дъждуване в България..
Изложбата се фокусира върху неговия професионален път и общественополезна дейност. С богат документален материал, различни уреди и оборудване, се илюстрира техническото развитие на България през първата третина на ХХ век, както и приноса на инж. Кадийски за тази еволюция. В периода 1935 – 1941 г. всички дъждовални инсталации у нас са проектирани и изпълнени от него. Планираните и създадени от Кадийски помпени станции към 1943 г. покриват почти 20% от изкуствено напояваните площи в страната. Любопитен факт е, че съоръжения от напоителната система в двореца „Кричим“, изградена още през 1935 г., работят и до ден днешен. Кадийски има и значителна заслуга за въвеждането на индивидуални водомери за всяко домакинство.
Освен признат професионалист, Кадийски е и изявен обществен деятел. Той е член на Дружеството на славянските инженери, на БИАД, на Съюза на Чешките инженери, на браншовия комитет за земеделски машини към Българския институт за норми (предшественик на Института по стандартизация) и на други организации. Като чешки възпитаник, завършил Чешката политехника в Бърно, той работи усилено за укрепване на българо-чешките културни и икономически връзки. Един от най-успешните обществени проекти, реализиран с неговото решаващо участие, е създаването на първия Ротари клуб у нас.
В експозицията, обективно е проследена професионалната дейност на инж. Кадийски след 9-ти септември 1944 г., както и участието му при развитието на Научно-техническите съюзи в България.
Изложбата е организирана предимно с предоставени оригинални документи и дарени на НПТМ предмети от инж. Кадийски и от неговия син – носещ същото име. Експозицията ще предизвика вниманието не само на хората с интерес към техниката и приложенията ѝ в земеделието, но и на всички, които ще поискат да научат повече за инж. Цвятко Кадийски – личност, оставила видима следа в техническото развитие на България.
Изложбата бе открита от посланика на Чехия г-н Кауцки и от ДГ Христо Михайловски. Присъстваха ПДГ Виолина Костова, ротарианци, представители на чешкото посолство, на Хидротехническия факултет на УАСГ, потомци на ротарианци, много приятели на музея.
Филмът „Отскубнати до корен“ се посвещава на паметта на проф. Димитър Атанасов, един настоящ българин от графата “бивши хора“. Проф. Атанасов е последният президент на Ротари клуб София преди забраната му през 1941 от ЗЗД.
Драматичният сюжет на тази фамилна история съживява факти от биографията на един забележителен учен, ротарианец и държавник с огромен принос към България, за съжаление почти напълно забравен от сънародниците си.
Проф. Атанасов издейства от Рокфелеровата фондация средства за изграждането на Агрономическия факултет – една от емблемите на София и до днес; написва първите учебници по фитопатология и приема първите специализанти от Балканите. Основава Института за защита на растенията; оглавява Софийския клуб на Ротари България през 1940-41 г. Като “министър по неволя” на земеделието в кабинета на Георги Кьосеиванов създава първия в България Закон за защита на природата и дава на Витоша статута “Национален парк”. По времето на кмета инж. Иван Иванов в столичните паркове са засадени невиждани сортове лалета, селектирани и отгледани собственоръчно от Атанасов в безпрецедентна “земеделска лаборатория” на открито в с. Мрамор, засята с декари плодни дървета и декоративни растения. Когато по обвинение в “шпионаж” за Америка е изселен, арестуван, а семейството му е натикано в графата “бивши хора”, градината на Атанасов не просто е “национализирана” – тя е стъпкана, дърветата отскубнати от корена, и този рай е оставен от народната власт да буреняса „за назидание“. Като растенията си Атанасов е стъпкан и забравен. Негов портрет не посреща студентите от днешния Биологически факултет в построената от него сграда, за разлика от тази в Университета „Уисконсин-Медисън“, където той е работил и откъдето се завръща в България.
Документалният киноразказ в „Отскубнати до корен“ тече през живописните спомени на дъщеря му Елена, базиран е на нейните мемоари. Тя е един от възстановителите на Ротари Клуб София през 1991 г. и негов постоянен член до смъртта си през 2017 г. Разговорите и интервютата с други участници във филма прибавят към художествено-документалния разказ и дебата по важна тема: за доброволната амнезия на обществото ни по темата за миналото. А у нас ротарианците особено вълнение предизвиква представянето на ротарианската дейност на професора, както и разказа за неговия ментор – първият български ротарианец Събо Николов.
Прожекцията, организирана от Ротари клуб София е предшествана от премиерните прожекции в София в кино Одеон и от първата ротарианска прожекция, организирана от Ротари клуб Видин, получили широк емоционален отзвук. И с вече официални признания: наградата „Най-добър документален филм“ в престижна селекция от ново българско кино на фестивала „Киноваканция“ – Бургас’2023; Honorable Mention от Brussels Capital Film Festival; наградата на Председателя на журито на DOCK FF – Бургас’2023. През март 2024 г филмът ще бъде прожектиран пред Европейския парламент и Европейската комисия.
]]>Инж. Цвятко Кадийски
Първият български Ротари клуб е основан през 1933 г в София по инициатива на д-р Н. П. Николаев. Българската следа в Ротари, обаче, се появява много преди това. Събо Николов от Панагюрище, емигрирал в САЩ става член на РК Устър, Масачузетс през 1915, само десет години след основаването на първия Ротари клуб в Чикаго от Пол Харис. След 1921 г са правени няколко несполучливи опита за учредяване на Ротари в България. Едва през 1931 г, в резултат от срещите и кореспонденцията на тогавашния главен редактор на официоза “La Bulgarie” д-р Н. П. Николаев с вицепрезидента на РК Брно, проф. Пишек и първия българин стипендиант на Ротари клуб Цвятко Кадийски-баща, започва сериозната и успешна работа по учредяване на клуб в София. На 22 април 1933 г в дома на д-р Н. П. Николаев, в присъствието на комисаря на РИ по разширението инж. Михаел Гербел в София е създаден първия български Ротари клуб. Президент-основател е дипломатът д-р Тодор Недков. В първия борд са още д-р Николаев-вицепрезидент, Петко Бояджиев- секретар, инж. Цвятко Кадийски – касиер и Велико Христов-церемониалмайстор.
Първите 16 ротарианеца бързо намират съмишленици и клубът нараства и укрепва. Само след две години, към 1935 г Ротари вече обединява забележителни фигури от тогавашното общество: финансисти като Добри Божилов и Марко Рясков, архитекти като Иван Васильов и Асен Михайловски, учени като проф. Методий Попов, проф. Димитър Атанасов и проф. Стефан Ватев, лекари като проф. Гочо Москов и проф. Стоян Белинов, инженери като Любен Божков, Богдан Прошек и инж. Иван Иванов, индустриалци като Георги Атанасов, Генчо Стайнов и братя Пееви, юристи като проф. Фаденхехт и Никола Долапчиев, хора на изкуството като Дечко Узунов…Едновременно с това започва разширяването на Ротари в България.
Първият РК извън София е създаден през август 1935 г. във Варна. Президент основател е Николай Тодоров. На 28 октомври 1936 г. е учреден клубът в Русе. Президент е Рене Арнцен. Клубът в Бургас е основан през февруари 1937 г. с президент основател Матей Хаджипетров, През март 1937 г. е подписан протоколът за създаване на клуба в Плевен. Президент е Георги Бакалов. Клубът в Горна Оряховица е създаден през октомври 1937 г. с президент Стоян Момчилов. Търновският клуб е основан през август 1938 с президент Георги Георгиев. През май 1939 г. започва дейност клубът в Пловдив с президент арх. Димитър Попов
Освен изброените по-горе клубове, към края на 1940 г. в много напреднала фаза е учредяването на клуб в Шумен, в ход са подготвителните работи за създаване на клубове в Дупница, Габрово и Лом, проучват се възможностите за организиране на клубове в Перник, Пазарджик, Ямбол, Оряхово. Интерес към Ротари е проявен и в Берковица.
През 1939 г РИ взима решение да обяви самостоятелен дистрикт Д 86-България. На 30 март 1940 г. започва работа първата дистрикт конференция на Ротари в България.
Не само количествения успех е за отбелязване. По-важно е какво са успели да направят ротарианците за непълни седем години. Без подреждане на значимост или хронология ще направим един кратък обзор. Целта му е, освен да припомни развитието, да покаже, колко много от дейността на тогавашните ротарианци е актуална и днес. Всеки съвременен български ротарианец може да направи интересни паралели в нашето сегашно развитие.
В края на 1937 г на заседание на Европейския комитет на РИ се отбелязва, че България е най-бързо развиващият се ротариански район в Европа. Със своята дейност и срещи те имат големи заслуги за пробива в изолацията, на която е подложена България след злощастния край на войните. . За това в немалка степен допринасят и многото чужденци, членове на българските Ротари клубове (най-вече англичани, белгийци и чехи).Без да нарушава принципите на Ротари, със своите срещи и чрез своето списание българските ротарианци правят всичко възможно да защита на националните интереси на България и правата на останалите извън страната българи.
Създаването на Българо-югославския комитет, работата с младежта и засилването на ролята на ротарианския печат са посочени от РИ като пример за подражание. Ежемесечният бюлетин на Софийския Ротари клуб (на френски език) се разпространява в единичен тираж над 850 екземпляра по целия свят, включително по такива екзотични даже днес места като Фиджи, Борнео и Цейлон (Шри Ланка). Отпечатаните богато илюстрирани 71 броя запознават света не само с ротарианския живот на страната, но и с развитието, историята, икономиката, културата, природата и хората на България. Обмен на ротариански списания се извършва с повече от 90 страни и райони, включително с такива далечни, като Фиджи, Борнео, Цейлон, Коста Рика, Кения…. През 1940 г започва да излиза и българоезичното ротарианско списание „Ротари в България“. Само за седем години България е посетена от четирима президенти на РИ. А на конвенцията през 1939 г в Кливленд българския делегат Божков се среща и прави една уникална снимка на основателя Пол Харис.
Ротари получава едно изключително признание у нас – по времето на първия кабинет на Георги Кьосеиванов организацията е включена в списъка на държавния протокол и попада в групата на културните институции на страната. И получава покани за участие във всички официални държавни мероприятия – чествания, срещи и пр. В значително събитие се превръщат ежегодните пролетни срещи на ротарианците с най-изтъкнатите представители на политическия, културен и научен и обществен елит на столицата. Редовни са разменяните по различни поводи приветствия с Цар Борис ІІІ…. Сред гостите на ротарианците са Ал. Божинов, проф. Н. Михайлов, Петър Увалиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Христина Морфова, Райко Алексиев, Георги Кьосеиванов, проф. Александър Цанков, митрополит Стефан, Андрея Тошев, Стоян Данев, Димитър Пешев, проф. Михаил Арнаудов, проф. Геза Фехер, почти всички посланици акредитирани в България…Българските клубове са посетени от ротарианци от над 25 страни, включително от Нова Зеландия, Египет и Япония. Българските ротарианци организират излъчването на първото ротарианско радиообръщение у нас ( а може би и едно от първите в света) – по „Радио София” говори гостът им, големият гръцки учен проф. Филаделфеус, президент на РК Атина. За отбелязване на участието на българските ротарианци в акцията по издирването на един катастрофирал над Пирин полски самолет, пълномощният министър на Полша Тарновски (самият той ротарианец) връчва на Софийския клуб знака “За заслуга“ . Ротарианците от Варна и София са едни от главните участници в изграждането на мавзолея на Владислав Варненчик. Софийските ротарианци участват в дарението за развитие на българската авиация, връчено на министъра на отбраната ген. Теодосий Даскалов. Въпреки че тогава в Ротари още е нямало младежки програми, българските ротарианци са организирали няколко пъти „Седмица на момчетата и момичетата”, устройват срещи с представители на различни младежки организации и с дъщери и синове на ротарианци
Чрез своите дискусии клубовете постепенно се превръщат в своеобразен мозъчен център, работилница за идеи, много от които осъществени от членовете. Някои от темите на дискусиите поразяват с актуалността си и сега: „Международната защита на правата на човека”, „Генните промени и последиците от тях”, „ Отоплителните котли (замърсяването на въздуха от отоплението)“, „Корупцията сред държавните служители”, „Бъдещето на телевизията”, „Градоустройствени проблеми на българските градове”, „Проблемите на Дунав-мост”, „Каква индустрия да развиваме”, „Проблемът с течните горива”, „Демографските проблеми на България”, „Защитата на правата на малцинствата”, „Семейно право и собственост”, „Как да увеличим конкурентноспособността на българското земеделие”, „Спортът като възпитателно средство”, „Каква избирателна система да изберем”, „Пропуски в наказателния кодекс”, „Необходимост от рационализиране на учебната система” …
Нещата не се ограничават само до дискусии. За отбелязване е, че подборът на членовете е изключително внимателен и прецизен. Например пионерите на производството на биогориво, на напояването чрез дъждуване, на първата български климатична инсталация, на първата изцяло българска електроцентрала, на първите български сметачни машини, на първия български отоплителен котел, на първото напълно безотпадъчно химическо производство, на инсталацията за дълбочинно преработване на меласата, авторът на първия закон за защита на родната природа, основателя на българската тежка индустрия – са ротарианци. Ротарианци са и редица изключителни български учени, работещи в започващите да стават модерни тогава генетика, социална хигиена, научна организация на труда. Ротарианци са и няколко забележителни кмета на български градове.
От 1937 г. при годишните срещи с обществеността РКС въвежда изнасянето на „ротарианско годишно слово”. С което да се представи най-важното направление от живота на града, на което през следващата година клубът ще оказва специална подкрепа. Във връзка с предстоящото окончателно приемане на общия градоустройствен план, чийто духовен баща е кметът инж. Иванов, току що приет за член на клуба, за тема на годината е избрана „Урбанистиката”, а словото е произнесено от големият български архитект Асен Михайловски. Още преди това, при приемането на един от най-забележителните архитекти на България – Иван Васильов, той е поканен да избере за тема на встъпителното си ротарианско слово темата за урбанистичните проблеми на София. През следващите месеци РКС и ротарианците правят немалко, за да разяснят на софийската общественост необходимостта издигане на общите интереси на момента и най-вече на бъдещето против опитите за противопоставяне на общия градоустройствен план. Когато в края на годината проф. Мусман, чийто помощник е арх. Блум (член на РК Хановер) пристига в София за окончателното одобряване на проекта, на 02.12.1937 г. той е гост на РКС и прави обширно експозе, така че по едно стечение на обстоятелствата, именно в клуба става първото запознаване на софийската общественост със завършения вариант на плана. На 22.03.1938 г. д-р Н. П. Николаев, паст президент на клуба, в качеството си на министър на вътрешните работи слага пръв подписа си под новия план.
Изключителна е ролята на българските ротарианци за пропагандирането на природните, културни и исторически забележителности на страната, за развитието на туризма, като своеобразен връх е приетото от правителството предложение направено по време на една дискусия в Ротари клуба за създаване на Държавна агенция за стопански туризъм. Водеща роля в българския комитет за подготовка на участието на България в световното изложение в Париж 1937 имат десетина ротарианци, начело с президента Любен Божков. Освен подкрепа на образованието на надарени младежа (учредяват се стипендии за ученици и студенти), членовете на Ротари клубовете в София, Варна, Русе, Горна Оряховица организират международен младежки обмен (в лагер „Чайка“ край Варна и „Бор“ в Чамкория), а в дареното от Николай Костов бунгало прекарват лятна ваканция десетки български и чехословашки младежи.
В бюлетина на РИ като пример за подражание е посочено създаването от ротарианците на профилактичния център към общинската болница в София, който се ръководи на доброволни начала от ротарианеца Димитраков. През 1940 г. Дистриктът изготвя и започва осъществяването на програма за подпомагане на освободена Добруджа,
Първият българин-ротарианец, Събо Николов има огромен принос за създаването на лабораториите по фитопатология и цитология към Агрономическия факултет и модернизирането на болницата в Панагюрище….Ние, българските ротарианци се гордеем, че единствения ротарианец в света, обявен от ЮНЕСКО за “забележителна личност на човечеството” е членът на предвоенния софийски клуб Дечко Узунов.. С откупки, препоръки и публикации в списанието ротарианците подпомагат творчеството на писатели, художници и артисти. Клубовете в Плевен, Търново, Русе и София организират първото ротарианско авторали до връх Шипка. А на юнашките събори в София вземат участие юнаци-ротарианци от София, Бургас и Русе.
Забележителна в патриархалното тогава българско общество е последователната работа на ротарианците за привличане на жените в тяхната дейност. Традиционни са срещите на клубовете, на които присъстват дами. А клубовете в Пловдив и Търново са първите, които организират специални вечери за жените. В поканата за дистрикт конференцията изрично е подчертано: „Присъствието на дамите се препоръчва и насърчава…“ Работата на българските ротарианци с дамите е дадена като пример в Бюлетина на Европейската централа в Цюрих.
И за да не останем с впечатление че ротарианците не са били в крак с модните веяния на времето – те не са чужди на спорта. Организират първото ротарианско авторали, участват в Балканското авторали, имат постижения в шахмата, юнашкото движение, тениса и конния спорт. Единственият ротарианец в света, който взима участие в първата щафета за пренасяне на олимпийския огън от Гърция до Берлин през 1936 г е българският ротарианец д-р Александър Николаев…..
Верни на принципите на Ротари между които е стремежа за разбирателство между народите и признаването на равностойността на всички раси и религиозни убеждения , членовете на клуба още през 1937 г на специална дискусия се противопоставят и осмиват расовите теории на нацистите. В края на 30-те години РК София намира начин да „заобиколи“ забраната Ротари да взима отношение към политически събития и последователно изразява отношението си към агресията на тоталитарните държави към съседните страни ( окупацията на Чехословакия, нападението срещу Финландия и Полша и т.н.) При приемането на позорния Закон за защита на нацията, и тримата депутати-ротарианци, макар че са от правителственото мнозинство, не го подкрепят, а д-р Николаев в знак на протест подава оставка като председател на комисията на вътрешни работи. Депутатите-ротарианци подписват през март 1943 г. Декларацията на Димитър Пешев, сложила началото на спасяването на българските евреи.. Много български ротарианци участват в противопоставянето на антиеврейските мерки на депортирането на нашите еврейски съграждани, за което посмъртно получават заслужено признание.
За съжаление, това многообещаващо развитие е прекъснато брутално на два пъти . През 1941 със позорния Закон за защита на нацията Ротари клубовете са забранени и разтурени, а през 12951 г комунистическите власти ги забраняват за втори път като …фашистка организация(!?). Почти всички членове на клубовете са станали обект на репресии ( включително и конкретно заради членуването в Ротари). Разработките на ДС срещу тях и срещу вече забранените клубове продължават до 1963 г.!
След промените в Източна Европа стана възможно възстановяването на Ротари у нас. С малко закъснение ( поради Ковид епидамията) , миналата година ние отбелязахме 30 годишнината от възстановяването – по предложение на ДГЕ Христо Михайловски това стана встъплението към честването на забележителната годишнина – 90 години от създаването на първия български Ротари клуб.
