25 фев. 90 Години от създаването на първия Ротари клуб в България
90 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ РОТАРИ КЛУБ В БЪЛГАРИЯ
Инж. Цвятко Кадийски
Първият български Ротари клуб е основан през 1933 г в София по инициатива на д-р Н. П. Николаев. Българската следа в Ротари, обаче, се появява много преди това. Събо Николов от Панагюрище, емигрирал в САЩ става член на РК Устър, Масачузетс през 1915, само десет години след основаването на първия Ротари клуб в Чикаго от Пол Харис. След 1921 г са правени няколко несполучливи опита за учредяване на Ротари в България. Едва през 1931 г, в резултат от срещите и кореспонденцията на тогавашния главен редактор на официоза “La Bulgarie” д-р Н. П. Николаев с вицепрезидента на РК Брно, проф. Пишек и първия българин стипендиант на Ротари клуб Цвятко Кадийски-баща, започва сериозната и успешна работа по учредяване на клуб в София. На 22 април 1933 г в дома на д-р Н. П. Николаев, в присъствието на комисаря на РИ по разширението инж. Михаел Гербел в София е създаден първия български Ротари клуб. Президент-основател е дипломатът д-р Тодор Недков. В първия борд са още д-р Николаев-вицепрезидент, Петко Бояджиев- секретар, инж. Цвятко Кадийски – касиер и Велико Христов-церемониалмайстор.
Първите 16 ротарианеца бързо намират съмишленици и клубът нараства и укрепва. Само след две години, към 1935 г Ротари вече обединява забележителни фигури от тогавашното общество: финансисти като Добри Божилов и Марко Рясков, архитекти като Иван Васильов и Асен Михайловски, учени като проф. Методий Попов, проф. Димитър Атанасов и проф. Стефан Ватев, лекари като проф. Гочо Москов и проф. Стоян Белинов, инженери като Любен Божков, Богдан Прошек и инж. Иван Иванов, индустриалци като Георги Атанасов, Генчо Стайнов и братя Пееви, юристи като проф. Фаденхехт и Никола Долапчиев, хора на изкуството като Дечко Узунов…Едновременно с това започва разширяването на Ротари в България.
Първият РК извън София е създаден през август 1935 г. във Варна. Президент основател е Николай Тодоров. На 28 октомври 1936 г. е учреден клубът в Русе. Президент е Рене Арнцен. Клубът в Бургас е основан през февруари 1937 г. с президент основател Матей Хаджипетров, През март 1937 г. е подписан протоколът за създаване на клуба в Плевен. Президент е Георги Бакалов. Клубът в Горна Оряховица е създаден през октомври 1937 г. с президент Стоян Момчилов. Търновският клуб е основан през август 1938 с президент Георги Георгиев. През май 1939 г. започва дейност клубът в Пловдив с президент арх. Димитър Попов
Освен изброените по-горе клубове, към края на 1940 г. в много напреднала фаза е учредяването на клуб в Шумен, в ход са подготвителните работи за създаване на клубове в Дупница, Габрово и Лом, проучват се възможностите за организиране на клубове в Перник, Пазарджик, Ямбол, Оряхово. Интерес към Ротари е проявен и в Берковица.
През 1939 г РИ взима решение да обяви самостоятелен дистрикт Д 86-България. На 30 март 1940 г. започва работа първата дистрикт конференция на Ротари в България.
Не само количествения успех е за отбелязване. По-важно е какво са успели да направят ротарианците за непълни седем години. Без подреждане на значимост или хронология ще направим един кратък обзор. Целта му е, освен да припомни развитието, да покаже, колко много от дейността на тогавашните ротарианци е актуална и днес. Всеки съвременен български ротарианец може да направи интересни паралели в нашето сегашно развитие.
В края на 1937 г на заседание на Европейския комитет на РИ се отбелязва, че България е най-бързо развиващият се ротариански район в Европа. Със своята дейност и срещи те имат големи заслуги за пробива в изолацията, на която е подложена България след злощастния край на войните. . За това в немалка степен допринасят и многото чужденци, членове на българските Ротари клубове (най-вече англичани, белгийци и чехи).Без да нарушава принципите на Ротари, със своите срещи и чрез своето списание българските ротарианци правят всичко възможно да защита на националните интереси на България и правата на останалите извън страната българи.
Създаването на Българо-югославския комитет, работата с младежта и засилването на ролята на ротарианския печат са посочени от РИ като пример за подражание. Ежемесечният бюлетин на Софийския Ротари клуб (на френски език) се разпространява в единичен тираж над 850 екземпляра по целия свят, включително по такива екзотични даже днес места като Фиджи, Борнео и Цейлон (Шри Ланка). Отпечатаните богато илюстрирани 71 броя запознават света не само с ротарианския живот на страната, но и с развитието, историята, икономиката, културата, природата и хората на България. Обмен на ротариански списания се извършва с повече от 90 страни и райони, включително с такива далечни, като Фиджи, Борнео, Цейлон, Коста Рика, Кения…. През 1940 г започва да излиза и българоезичното ротарианско списание „Ротари в България“. Само за седем години България е посетена от четирима президенти на РИ. А на конвенцията през 1939 г в Кливленд българския делегат Божков се среща и прави една уникална снимка на основателя Пол Харис.
Ротари получава едно изключително признание у нас – по времето на първия кабинет на Георги Кьосеиванов организацията е включена в списъка на държавния протокол и попада в групата на културните институции на страната. И получава покани за участие във всички официални държавни мероприятия – чествания, срещи и пр. В значително събитие се превръщат ежегодните пролетни срещи на ротарианците с най-изтъкнатите представители на политическия, културен и научен и обществен елит на столицата. Редовни са разменяните по различни поводи приветствия с Цар Борис ІІІ…. Сред гостите на ротарианците са Ал. Божинов, проф. Н. Михайлов, Петър Увалиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Христина Морфова, Райко Алексиев, Георги Кьосеиванов, проф. Александър Цанков, митрополит Стефан, Андрея Тошев, Стоян Данев, Димитър Пешев, проф. Михаил Арнаудов, проф. Геза Фехер, почти всички посланици акредитирани в България…Българските клубове са посетени от ротарианци от над 25 страни, включително от Нова Зеландия, Египет и Япония. Българските ротарианци организират излъчването на първото ротарианско радиообръщение у нас ( а може би и едно от първите в света) – по „Радио София” говори гостът им, големият гръцки учен проф. Филаделфеус, президент на РК Атина. За отбелязване на участието на българските ротарианци в акцията по издирването на един катастрофирал над Пирин полски самолет, пълномощният министър на Полша Тарновски (самият той ротарианец) връчва на Софийския клуб знака “За заслуга“ . Ротарианците от Варна и София са едни от главните участници в изграждането на мавзолея на Владислав Варненчик. Софийските ротарианци участват в дарението за развитие на българската авиация, връчено на министъра на отбраната ген. Теодосий Даскалов. Въпреки че тогава в Ротари още е нямало младежки програми, българските ротарианци са организирали няколко пъти „Седмица на момчетата и момичетата”, устройват срещи с представители на различни младежки организации и с дъщери и синове на ротарианци
Чрез своите дискусии клубовете постепенно се превръщат в своеобразен мозъчен център, работилница за идеи, много от които осъществени от членовете. Някои от темите на дискусиите поразяват с актуалността си и сега: „Международната защита на правата на човека”, „Генните промени и последиците от тях”, „ Отоплителните котли (замърсяването на въздуха от отоплението)“, „Корупцията сред държавните служители”, „Бъдещето на телевизията”, „Градоустройствени проблеми на българските градове”, „Проблемите на Дунав-мост”, „Каква индустрия да развиваме”, „Проблемът с течните горива”, „Демографските проблеми на България”, „Защитата на правата на малцинствата”, „Семейно право и собственост”, „Как да увеличим конкурентноспособността на българското земеделие”, „Спортът като възпитателно средство”, „Каква избирателна система да изберем”, „Пропуски в наказателния кодекс”, „Необходимост от рационализиране на учебната система” …
Нещата не се ограничават само до дискусии. За отбелязване е, че подборът на членовете е изключително внимателен и прецизен. Например пионерите на производството на биогориво, на напояването чрез дъждуване, на първата български климатична инсталация, на първата изцяло българска електроцентрала, на първите български сметачни машини, на първия български отоплителен котел, на първото напълно безотпадъчно химическо производство, на инсталацията за дълбочинно преработване на меласата, авторът на първия закон за защита на родната природа, основателя на българската тежка индустрия – са ротарианци. Ротарианци са и редица изключителни български учени, работещи в започващите да стават модерни тогава генетика, социална хигиена, научна организация на труда. Ротарианци са и няколко забележителни кмета на български градове.
От 1937 г. при годишните срещи с обществеността РКС въвежда изнасянето на „ротарианско годишно слово”. С което да се представи най-важното направление от живота на града, на което през следващата година клубът ще оказва специална подкрепа. Във връзка с предстоящото окончателно приемане на общия градоустройствен план, чийто духовен баща е кметът инж. Иванов, току що приет за член на клуба, за тема на годината е избрана „Урбанистиката”, а словото е произнесено от големият български архитект Асен Михайловски. Още преди това, при приемането на един от най-забележителните архитекти на България – Иван Васильов, той е поканен да избере за тема на встъпителното си ротарианско слово темата за урбанистичните проблеми на София. През следващите месеци РКС и ротарианците правят немалко, за да разяснят на софийската общественост необходимостта издигане на общите интереси на момента и най-вече на бъдещето против опитите за противопоставяне на общия градоустройствен план. Когато в края на годината проф. Мусман, чийто помощник е арх. Блум (член на РК Хановер) пристига в София за окончателното одобряване на проекта, на 02.12.1937 г. той е гост на РКС и прави обширно експозе, така че по едно стечение на обстоятелствата, именно в клуба става първото запознаване на софийската общественост със завършения вариант на плана. На 22.03.1938 г. д-р Н. П. Николаев, паст президент на клуба, в качеството си на министър на вътрешните работи слага пръв подписа си под новия план.
Изключителна е ролята на българските ротарианци за пропагандирането на природните, културни и исторически забележителности на страната, за развитието на туризма, като своеобразен връх е приетото от правителството предложение направено по време на една дискусия в Ротари клуба за създаване на Държавна агенция за стопански туризъм. Водеща роля в българския комитет за подготовка на участието на България в световното изложение в Париж 1937 имат десетина ротарианци, начело с президента Любен Божков. Освен подкрепа на образованието на надарени младежа (учредяват се стипендии за ученици и студенти), членовете на Ротари клубовете в София, Варна, Русе, Горна Оряховица организират международен младежки обмен (в лагер „Чайка“ край Варна и „Бор“ в Чамкория), а в дареното от Николай Костов бунгало прекарват лятна ваканция десетки български и чехословашки младежи.
В бюлетина на РИ като пример за подражание е посочено създаването от ротарианците на профилактичния център към общинската болница в София, който се ръководи на доброволни начала от ротарианеца Димитраков. През 1940 г. Дистриктът изготвя и започва осъществяването на програма за подпомагане на освободена Добруджа,
Първият българин-ротарианец, Събо Николов има огромен принос за създаването на лабораториите по фитопатология и цитология към Агрономическия факултет и модернизирането на болницата в Панагюрище….Ние, българските ротарианци се гордеем, че единствения ротарианец в света, обявен от ЮНЕСКО за “забележителна личност на човечеството” е членът на предвоенния софийски клуб Дечко Узунов.. С откупки, препоръки и публикации в списанието ротарианците подпомагат творчеството на писатели, художници и артисти. Клубовете в Плевен, Търново, Русе и София организират първото ротарианско авторали до връх Шипка. А на юнашките събори в София вземат участие юнаци-ротарианци от София, Бургас и Русе.
Забележителна в патриархалното тогава българско общество е последователната работа на ротарианците за привличане на жените в тяхната дейност. Традиционни са срещите на клубовете, на които присъстват дами. А клубовете в Пловдив и Търново са първите, които организират специални вечери за жените. В поканата за дистрикт конференцията изрично е подчертано: „Присъствието на дамите се препоръчва и насърчава…“ Работата на българските ротарианци с дамите е дадена като пример в Бюлетина на Европейската централа в Цюрих.
И за да не останем с впечатление че ротарианците не са били в крак с модните веяния на времето – те не са чужди на спорта. Организират първото ротарианско авторали, участват в Балканското авторали, имат постижения в шахмата, юнашкото движение, тениса и конния спорт. Единственият ротарианец в света, който взима участие в първата щафета за пренасяне на олимпийския огън от Гърция до Берлин през 1936 г е българският ротарианец д-р Александър Николаев…..
Верни на принципите на Ротари между които е стремежа за разбирателство между народите и признаването на равностойността на всички раси и религиозни убеждения , членовете на клуба още през 1937 г на специална дискусия се противопоставят и осмиват расовите теории на нацистите. В края на 30-те години РК София намира начин да „заобиколи“ забраната Ротари да взима отношение към политически събития и последователно изразява отношението си към агресията на тоталитарните държави към съседните страни ( окупацията на Чехословакия, нападението срещу Финландия и Полша и т.н.) При приемането на позорния Закон за защита на нацията, и тримата депутати-ротарианци, макар че са от правителственото мнозинство, не го подкрепят, а д-р Николаев в знак на протест подава оставка като председател на комисията на вътрешни работи. Депутатите-ротарианци подписват през март 1943 г. Декларацията на Димитър Пешев, сложила началото на спасяването на българските евреи.. Много български ротарианци участват в противопоставянето на антиеврейските мерки на депортирането на нашите еврейски съграждани, за което посмъртно получават заслужено признание.
За съжаление, това многообещаващо развитие е прекъснато брутално на два пъти . През 1941 със позорния Закон за защита на нацията Ротари клубовете са забранени и разтурени, а през 12951 г комунистическите власти ги забраняват за втори път като …фашистка организация(!?). Почти всички членове на клубовете са станали обект на репресии ( включително и конкретно заради членуването в Ротари). Разработките на ДС срещу тях и срещу вече забранените клубове продължават до 1963 г.!
След промените в Източна Европа стана възможно възстановяването на Ротари у нас. С малко закъснение ( поради Ковид епидамията) , миналата година ние отбелязахме 30 годишнината от възстановяването – по предложение на ДГЕ Христо Михайловски това стана встъплението към честването на забележителната годишнина – 90 години от създаването на първия български Ротари клуб.
